Доц. д-р Камелия Ханчева е дългогодишен преподавател в областта на детското развитие

Доц. доктор Камелия Ханчева е дълготраен учител в региона на детското развиване и фамилните връзки към Философски факултет в Софийския университет „ Св. Климент Охридски ". Работи консултативно и терапевтично с деца, фамилии и възрастни. Изследователските й ползи са в региона на отношенческата психоанализа, проучванията върху ментализацията и медииращите фактори в лечебния развой.

Доц. Ханчева, следродилната меланхолия е положение, за което като че ли “предпочитаме ” да не приказваме по време на бременността и след раждането. Казваме си, че е обикновено майките да са разнообразни поради хормоналните промени, безсънните нощи, новите отговорности, че всичко е единствено временно… Какво сочат в действителност статистиките?

Данните от огромно европейско проучване по време на пандемията COVID-19 показаха, че клинично изявените признаци на следродилна меланхолия са се увеличили почти двойно и засягат приблизително една на всеки 3 дами. Преди пандемията и в относително постоянни социо-икономически времена, приблизително една на всеки пет жени страда от следродилна меланхолия. Това съответствие, преведено като брой на дамите и фамилиите, наранени от следродилна меланхолия прави една голяма цифра и мултиплицирано страдалчество. Изследванията и клиничната процедура демонстрират, че положението необятно известно като следродилна меланхолия в действителност е част от по-обща категория на разстройства на настроението през интервала на бременността и до една година след раждането. Това състояние визира както бъдещите майки, по този начин и бащите, въобще бъдещите родители и родителите на бебета.

Каква е разликата сред следродилната горест, която е естествена в първите дни след раждането и следродилната меланхолия?

Следродилната горест е преходно положение, следи се постоянно, само че заради бързопреходния темперамент в извънредно динамичния интервал в първите седмици остава постоянно нерегистрирано. Следродилната горест не е знак или предвестител на следродилната меланхолия. Следродилната меланхолия съставлява положение на подтиснатост, физическа отмалялост, дискомфорт или болежка, отрицателни мисли и  отрицателни прочувствени прекарвания и това положение продължава най-малко две седмици и има наклонност да се задълбочава и  „ засмуква “ като въртоп. На доста места, информацията за следродилната меланхолия е включена в курсовете и подготовката на родителите (майката и бащата) за раждането като цяло.

Имате ли наблюдения по какъв начин стоят нещата у нас?

В България има както доста положителни практики във връзка с осведоменост, грижа и поддръжка на (бъдещите) родители, по този начин и образци за тиражиране на легенди (вредни и от време на време даже опасни) или просто занемаряване на тематиката. За страдание неналичието на стандарт и протокол за скрининг, предварителна защита и интервенции в региона на перинаталните (бременност и след раждане) положения, включващи разстройства на настроението (депресия, тревожност), както и неналичието на държавна регулация на специалностите психолог и психотерапевт затрудняват съответното информиране на общността, използването и поддържането на положителни практики.

На конференцията “Родени прекомерно рано ” на 16 и 17 ноември в София, ще изнесете лекция за медицинските експерти, на която ще бъде представено международно изследване на насоките за скрининг, предварителна защита и намеса на перипартум меланхолия. Защо тази тематика е значима за тях?

Медицинските експерти са основните фигури, които могат да предизвикват реална промяна в настройките и разбиранията на хората по отношение на прочувствените състояния съпътстващи бременността и първата година след раждането и тяхното влияние върху детското  развитие и връзките в фамилията. В страни с обичаи и огромни проучвателен запаси има създадени и непрестанно актуализиращи се насоки за предварителна защита, скрининг, и интервенции при меланхолия перипартум. Техният опит и данни са една чудесна основа за развиването на национална тактика, насоки и практики у нас.

Медицинските експерти ли са в действителност лицата, които би трябвало да предоставят информация за психологичното здраве на майката или бащата (защото бащите също могат да страдат от  следродилна депресия)? Каква е тяхната роля в предварителната защита и следенето на това положение?

Медицинските експерти имат основна роля, само че не мисля, че е редно да натоварваме единствено тях с упования да се погрижат и за психо-социалните аспекти. Има задоволително добре готови немедицински експерти – психолози, психотерапевти, клинични обществени служащи, които могат да предоставят  информация и да съветват в тази област, в случай че здравната система им предостави подобна опция. 

Много постоянно бъдещите родители се вълнуват от най-различни тематики преди появата на дете в фамилията - обзавеждане, аксесоари, следене на бременността, избор на екип и болница за раждането. Защо се получава по този начин, че информацията за психологичното им здраве, която също е доста значима за благополучието на детето им, някак остава на втори проект?

Темата за психологичното здраве и благоденствие по принцип постепенно и мъчно си проправя път в обществото ни. Аз го приписвам на една незрялост, и в това изказване влагам повече вяра в сравнение с укор.

Изложени ли са родителите на по-висок риск от следродилна меланхолия при раждането на недоносено дете? Нуждаят ли се те от повече поддръжка след раждането?

При раждането на недоносено дете, равнищата на стрес са извънредно високи, а продължителният интервал на нужни за адаптирането на новороденото грижи, трансформира този стрес съвсем неизбежно в дистрес. Нуждата от поддръжка – медико-психо-социална за фамилиите с недоносени деца е голяма. През септември тази година с докторант Преслава Биковска бяхме на еднодневен обучителен семинар в една от водещите клиники за недоносени деца в Германия – Клиника Карл Густав Карус, Дрезден, отделението по неонатология на проф. доктор Марио Рьодигер. Наученото там е един въодушевяващ образец за невероятните резултати от поредни и систематични старания на екип от експерти и работа с общността.

Близките и фамилията евентуално са първите хора, които биха могли да виждат, че нещо не е наред. Какви признаци може да са обезпокоителни?

Всъщност е доста мъчно, когато едно положение като следродилната меланхолия се приема за пояснение и слага точка на казуса, като в действителност то е обезпокоителен сигнал, изискващ дейности. Важни са взаимната грижа, внимание и сензитивност към измененията в настроението и равнищата на интензивност както у нас самите, по този начин и у другите членове в фамилията. Ако хората в едно семейство са съчувствени към другите, само че и замислящи се за своите прекарвания и – доста значимо – поддържат здравословни граници и персонално пространство между тях, те би трябвало да могат да споделят какво претърпяват или какво ги тревожи у колегата им и да потърсят и получат помощ – един от различен или от експерт.

Могат ли в действителност околните да оказват помощ по някакъв метод или да окажат поддръжка, в случай че виждат притеснителни признаци? Към кого могат да се извърнат за съвет и помощ?

Мисля, че е значимо хората в фамилията да имат доверие един на различен, да разискват и търсят разновидности и запаси. В България, във от ден на ден родилни отделения има клинични психолози, също така, повече от десетилетие доктор Росица Владимирова работи клинично и научно проучвателен по въпросите за следродилната меланхолия. Всеки психиатър за възрастни има компетентността да диагностицира и лекува разстройства на настроението в перинатален интервал. Ние от Фондация Ментализационно Базирана Терапия – България, също работим превенционно, консултативно и лечебно със фамилии, бременни и неотдавна родили дами.

За какво могат да наблюдават и самите родители в държанието и възприятията си? Как могат да се погрижат по-добре за себе си след раждането, по кое време и къде да потърсят поддръжка?

Важно е човек да се вглежда почтено и загрижено в себе си. Да разпознаваш не всеки път лицеприятни усеща и прекарвания у себе си и у най-близките си, само че да не ги осъждаш, а да се опитваш да схванеш повече - това е позицията, от която човек търси и намира поддръжка и излаз от усложнения, провокации и рецесии. Много се блазня да ви предложа един запас, който преведохме, адаптирахме и качихме на уеб страницата на МБТ-България - листовка за бременни или неотдавна родили дами и техните близки с доста налична и отговаряща на новите научни проучвания информация и хрумвания.

Конференцията “Родени прекомерно рано - медицински и обществени аспекти на развиването на недоносените деца ” е единствения по рода и мащаба си конгрес в България, отдаден на тематиката за преждевременното раждане и недоносените деца. Тя ще се организира за четвърти следващ път на 16 и 17 ноември 2024 година в Inter Expo Center - София с опция за присъединяване и онлайн, и ще събере на едно място известни експерти от страната и чужбина, експерти, специалисти и родители. По време на събитието те могат да обменят скъпи познания, информация и опит, свързани с раждането на недоносено дете и опциите всеки дребен воин да получи най-хубава грижа и бъдеще.Конференцията “Родени прекомерно рано ” се провежда за четвърти следващ път през месец ноември и по случай Световния ден на недоносените деца - 17 ноември, от Фондация “Нашите недоносени деца ”. Създадена от 3 майки на недоносени деца, Фондацията е единствената неправителствена организация в България, която работи към този момент над 12 години в поддръжка на най-малките герои и техните фамилии.
Можете да се запознаете с програмата и лекторите и да се регистрирате за събитието .
Допълнителна информация и проучвания .